Преди хиляди години командирът Демогоргон и армията му бяха заточени обратно в ада. Никой не си спомня колко продължи битката между армията на командира и клановете, ден и нощ клановете се обединиха, за да се борят със злото. Те доказаха колко ефектни могат да бъдат, когато не се бият едни и други, бият каквото им хвърли генералът на командира. Затова планираха едно последно нападение срещу армията и накрая побеждаваха армията. След този ден те живеели спокойно в селата, до този един ужасен ден. Това беше неизбежно, в края на краищата комунарският комунарист Демогоргон обеща на всичките си ученици каквото искат, власт или богатство. Всичко, което трябваше да направите, е завинаги и винаги да му бъдете лоялни, в края на краищата той беше гледан като бог. Лоялните ученици бяха прекарали десетилетия в опити да го освободят и отново отприщи царуването на терора си. За да избегнат пълен хаос, клановете преследваха и убиваха всеки, който представляваше заплаха. Последните останали ученици, които не бяха ранени, отидоха в драконовите планини. Те тръгнаха да търсят портата на ада, за да проверят дали слуховете са верни. Прекараха години под радара, просто копаеха, докато не го намериха. Най-накрая те биха могли да освободят своя „бог“ и управлението на терора започна отново. Разликата е, _ се върна ярост предизвикана. Клановете не знаеха какво ще се случи и скоро ще трябва отново да поставят живота си.